Оригиналът е на Digvijay Kumar от американския сайт MUO.

През април, след като случайно изпуснах телефона си, дисплеят на моя Galaxy S25 Ultra се счупи, а сервизният център ми съобщи, че ремонтът ще отнеме две седмици. Тъй като нямах подходяща алтернатива, извадих от чекмеджето на бюрото си Realme P3 за $200, телефон, който държа на разположение за тестване на различни приложения. Да го превърна в основния си телефон ми се струваше като болезнен компромис.

Но когато от сервиза ми се обадиха, за да ми кажат, че Samsung-ът ми е готов, не бях сигурен дали искам да се върна към него.

Ежедневните задачи не се нуждаят от флагмани

Преминаването към по-нисък клас почти не промени деня ми

По-голямата част от това, което правим на телефоните си през целия ден, е изпращане на съобщения, ползване на социални мрежи и стрийминг. Купуваме телефони от най-висок клас, произведени като суперколи, а после прекарваме целия ден, карайки ги в градския трафик със скорост до 50 км/ч. И точно това установих при моя Realme P3.

Той използва чипа Snapdragon 6 Gen 4 със 120Hz AMOLED дисплей и за моите ежедневни дейности Snapdragon 8 Elite на S25 Ultra не показа кой знае колко голямо предимство. Разбира се, това е по-мощен процесор, но на Instagram не му пука кой чип зарежда фийда. Снимах едни и същи сцени с двете камери в продължение на няколко дни. При добра дневна светлина понякога ми беше трудно да забележа разликата, без да увеличавам изображението или да сравнявам файловете един с друг.

Това, което наистина ме изненада, беше издръжливостта на батерията. Батерията с капацитет 6 000 mAh на P3 ми стигна за ден и половина при интензивна употреба. Неговият наследник, Realme P4, вече се предлага с 7 000 mAh. Междувременно флагманските модели, които струват пет пъти повече, все още се предлагат с по-малки батерии и без зарядно устройство в кутията.

Софтуерните актуализации някога бяха най-силният аргумент да се плаща повече, но този аргумент вече не важи. Проверих за софтуерни актуализации, очаквайки да съм с една версия назад. Оказа се, че Samsung вече обещава шест години актуализации на операционната система дори за бюджетни модели като Galaxy A07, който струва по-малко от чифт AirPods.

Компромисите не са в спецификацията

Това, което ми липсваше, не беше хардуерът

Дотук Realme се държеше достойно. Но колкото повече го използвах, толкова повече започнаха да си личат недостатъците. Най-голямата изненада нямаше нищо общо със самия телефон. Става дума за моя Galaxy Watch. Samsung ограничава достъпа до ключовите функции за здравето само до своите телефони, така че преминаването към Realme означаваше загуба на измерванията на ЕКГ, мониторинга на кръвното налягане и откриването на сънната апнея. Контролерът на камерата, който използвах, за да кадрирам групови снимки от часовника си, спря да работи. Смених телефона си, но часовникът ми стана по-„глупав“.

Другото нещо, което забелязах: известията ми също не бяха надеждни. Оптимизацията на батерията на Realme агресивно затваря приложенията, работещи на заден план, за да извлече повече автономна работа от и без това огромната батерия от 6 000 mAh. WhatsApp, имейлите, напомнянията от календара, всички те трябва да останат активни на заден план, за да ви изпращат известия. Щом телефонът ги затвори, съобщенията просто си стоят там, докато не отворите приложението сами. Разбира се, можете да се ровите в настройките на батерията и да маркирате всяко приложение като разрешено да работи във фонов режим. Но ако един телефон се нуждае от толкова много ръчно управление, само за да достави едно съобщение, тогава приоритетите му са погрешни.

Още по-лошото е, че на телефона не само липсваха функции, но той се опитваше да ми продава разни неща. Realme се доставя с 69 предварително инсталирани приложения, а екранът му за заключване служи и като рекламно пространство чрез функция, наречена Realme Glance. Рекламите от магазина за приложения ви прекъсват дори между истинските съобщения. Когато похарчите 1 000 долара за телефон, производителят вече е реализирал своята печалба. Но при цена от 200 долара вие сте част от тази печалба.

Целта на всичко това съвсем не е да ви дразнят

Сервизният център на Samsung ми изписа сметка от 300 долара за подмяна на един-единствен стъклен панел. Тази сметка надхвърля цената на целия телефон, който сега нося в джоба си.

От друга страна, разликата от хиляда долара между тези два телефона не се дължи на скоростта, живота на батерията или качеството на камерата. Това, което всъщност купувате, е тишината. Разбира се, няма реклами на екрана за заключване, няма заглушени известия, няма осакатен часовник. Но това мълчание наистина ли оправдава пет пъти по-високата цена? Защото телефонът за 200 долара се справяше с 90% от същата работа, издържаше по-дълго от флагмана по отношение на батерията, а ако се счупеше, щях да си купя друг и все пак щеше да ми останат пари от това, което Samsung ми начисли за екрана.

Стоейки пред гишето за обслужване с непокътнатия Galaxy в едната ръка и пластмасовия Realme в другата, погледнах сметката. За първи път не можех да реша кой компромис всъщност е по-скъп.

Към оригиналната статия има интересни коментари. Ето един от тях:

„Има много евтини телефони, на които не е инсталиран рекламен софтуер. Серията Moto G е напълно чиста (а като бонус, разполага и със слот за SD карта). Що се отнася до проблемите с Galaxy Watch, не мисля, че можеш да виниш бедната Realme за „затворената екосистема“ на Samsung. Би имал същите проблеми и с всеки друг телефон от най-висок клас, освен този на Samsung“.