В Русия се работи по проектирането на плаващи центрове за данни. Предполага се, че такива съоръжения ще могат да се разгръщат много по-бързо от наземните варианти, а изграждането им ще бъде с 20-30% по-евтино. Работата по проекта продължава вече повече от година.

Според авторите на проекта наземните центрове за данни често се сблъскват с проблеми на етапа на изграждане, в резултат на което проектите могат да бъдат отменени поради липса или висока цена на земята, отдалеченост на обекта от наличната инфраструктура, високи тарифи за електроенергия, високи разходи за охлаждане и други. Арктическата зона, Сибир и Далечният изток се считат за специални рискови зони за Русия. Освен това според експертите традиционните центрове за данни може да бъде разрушени или повредени поради природни или причинени от човека бедствия.

Всъщност става дума за използването на несамоходни баржи или самоходни плавателни съдове с инсталирана на борда инфраструктура за центрове за данни.

Тяхното предимство е възможността за бърза промяна на местоположението, за да бъдат по-близо до източниците на данни и дори юрисдикцията, включително временно. Флотът от плаващи центрове за данни може да се управлява чрез една платформа за оркестрация. Плаващият център за данни може бързо да бъде преместен до местоназначението си по водни пътища и да използва вода от борда за охлаждане на оборудването. Захранването може да се осъществява както от наземни електроцентрали, така и от автономни електроцентрали, като например мини-АЕЦ, разположени на самите кораби.

По последна информация авторите на проекта са започнали предварително проектиране на плаващи центрове за данни и подбор на технологии, необходими за реализацията на проекта. Потенциални клиенти са държавни корпорации, министерства и други структури, както и големи бизнес потребители и дори чужди държави, които разполагат с водни ресурси, подходящи за разполагане на плаващи центрове за данни и ограничения за изграждане на наземна инфраструктура, като Сингапур, където подобен проект се изпълнява от компанията Keppel Data Centres.

Авторите на проекта смятат, че плаващите центрове за данни могат да бъдат интегрирани в инфраструктурата на Северния морски път или на места, където разходите за енергия са ниски и електроцентралите не се използват пълноценно. Такива цeнтрове за данни биха могли да се превърнат и в бази за съхраняване и обработка на информация при съвместно използване на флотилия от безпилотни летателни апарати и кораби без екипаж. Изграждането може да доведе до укрепване на технологичния суверенитет на Русия, включително в областта на съхранението и обработката на данни от критично значение за страната.

Струва си да се отбележи, че плаващите центрoве за данни вече се разработват доста активно по света. Още през октомври миналата година френският стартъп Denv-R пусна в експлоатация 200-киловатов плаващ център за данни в река Лоара, а през ноември бе съобщено, че Nautilus възнамерява да продаде уникален плаващ център за данни в Калифорния.