Изследователи от австралийския университет „Флиндърс“ (Flinders University) възродиха на ново ниво идеята за механично записване на данните, подобно на древните клинописи или перфокарти. Записването и четенето се извършва с помощта на сонда на атомно-силов микроскоп, а кодирането включва потапяне на сондата на дълбочина в направените дупки, което увеличава четири пъти плътността на записа в сравнение с плоския двоичен запис.

При класическия двоичен запис перфокартите, хард дисковете, компактдисковете и DVD дисковете се прави или не се прави някаква следа. Изследователи от Австралия са успели да направят тези маркировки под формата на вдлъбнатини в специално пластмасово фолио, като същевременно са успели да разграничат дълбочината на потапяне на сондата в образуваната вдлъбнатина, което е добавило още две маркировки към кодирането – едната на дълбочина 0,3-1,0 nm, а другата на дълбочина 1,5-2,5 nm. В резултат на това те са успели да кодират данни в трикомпонентната система от 0, 1 и 2, което представлява запис на четири пъти повече информация върху една и съща площ на носителя, отколкото в обичайния случай на двоично кодиране.

В качеството на записваща среда учените са използвали евтин полимерен филм, съставен от сяра и химическо съединение, известно като дициклопентадиен. Фолиото е подбрано така, че да е подходящо за направата на дупки с различна дълбочина, да е евтино за производство и да не изисква някаква сложна и специална експлоатация. Освен това свойствата на фолиото позволяват информацията да бъде изтрита чрез обикновено нагряване до 140 °C. При експериментите си учените са извършили тази операция четири пъти и тя не е довела до влошаване на свойствата на материала. И накрая, записът се извършва при стайна температура, което гарантира ниска консумация на енергия на този етап.