Ерата на нерециклируемия стъклопласт (FR4) в електрониката може да приключи благодарение на отпадъците от хранителната промишленост. Инженерите от Свободния университет по минно дело във Фрайберг (TU Bergakademie Freiberg) успешно тестваха функциониращи печатни платки, отгледани от гъбен мицел. Техническите параметри на този необичаен технологичен процес бяха публикувани от германския портал Elektroniknet.

Основната суровина за екологичната основа е биомасата от Aspergillus niger — гъбичка, която остава в огромни количества след промишления синтез на лимонена киселина. Изсушеният прах се пресова в панели с дебелина 5 милиметра. Плътността на готовия биоматериал достига 1,23 г/см³, което е практически идентично с показателите на класическите епоксидни платки. Токопроводящите писти се нанасят върху гъбната основа чрез метод на директна екструзия (Direct-Ink-Writing). Материалът притежава висока термостабилност и лесно издържа на температурите при ръчното запояване на компонентите.

Лесно рециклиране и извличане на ценните метали

Жизненият цикъл на гъбната електроника генерира с 56% по-малко въглеродни емисии. За да излязат на масовия комерсиален пазар, германските инженери трябва да решат проблема с прекомерното абсорбиране на влага от материала и да сертифицират биоплатките съгласно строгите индустриални стандарти IPC-A-600 и DIN EN 60249-1.

Електрическите характеристики на мицелия (проект AnimatPCB) засега отстъпват на традиционните полимери. Въпреки това изолационните параметри вече са достатъчни за сглобяване на нискочестотни устройства: екологични климатични сензори, детски играчки и инженерни прототипи. Главният коз на технологията е стопроцентовото рециклиране. Класическата платка се разлага в продължение на векове. Гъбната основа се разтваря в обикновена вода. Този процес позволява без повреди да се извадят и повторно да се използват запоените транзистори и микросхеми.