В пожарната станция на американския град Ливърмор виси електрическа лампа, която е била включена още през 1901 година. Обикновените лампи най-често изгарят именно при включването, но „Стогодишната лампа“ свети вече 125 години. Никой обаче не бърза да повтори нейния рекорд във всеки апартамент. Причината е проста: в този случай дълголетието си има своя цена.

Най-старата електрическа лампа в света свети от 1901 година

Лампата е произведена от компанията Shelby Electric от щата Охайо. В началото на XX век електрическите лампи все още са се сглобявали на ръка, като се е полагало усилие да бъдат максимално надеждни. По-късно лампата е предадена на пожарната служба в Ливърмор, където е служила като осветление над пожарните автомобили.

През изминалите 125 години тя е преживяла премествания и прекъсвания на електрозахранването, но през по-голямата част от времето е продължавала да свети. Общото ѝ време на работа вече надхвърля един милион часа. Не е изненадващо, че лампата е получила статута на най-старата от известните работещи електрически крушки.

Днес този старинен източник на светлина прилича по-скоро на музеен експонат, който случайно е останал включен. Дори я поздравяват за рождения ден. Но външно рекордьорката не впечатлява: вместо ярка светлина тя излъчва едва забележимо оранжево сияние.

Защо стогодишната лампа не изгаря

Принципът на действие на лампата с нажежаема жичка е прост: вътре в стъклената колба се намира тънка жичка. Електрическият ток я нагрява толкова силно, че тя започва да свети. Колкото по-висока е температурата, толкова по-ярка е светлината, но толкова по-бързо се разрушава жичката.

Приблизително по същия начин се държи и котлонът: на слаб огън той може да работи дълго, а на максимална мощност се износва по-бързо. При лампата всичко се определя от температурата на нишката. Колкото по-силно е нажежена, толкова по-бързо се изпарява, изтънява и в крайна сметка се скъсва.

Най-вероятно тайната на рекорда се крие в необичайно високото съпротивление на нажежаемата нишка на „Стогодишната“ лампа. Възможно е при ръчното сглобяване да е бил създаден рядък екземпляр, който е консумирал много по-малко енергия и не се е нагрявал до опасни температури.

Дълголетието на лампата се заплаща с бледа и слаба светлина

Формално Стогодишната лампа се счита за 60 ватова, но в момента тя консумира около 4 вата мощност. При това тя свети по-слабо от обикновената съвременна лампа със същата мощност поради изключително ниската си ефективност.

В това се крие отговорът на основния въпрос. Възможно е да се направи лампа с нажежаема жичка с много дълъг експлоатационен срок, ако не се изисква от нея нормална яркост. Но повечето хора няма да си купят източник на светлина, който в продължение на десетилетия едва осветява тавана.

Производителите бяха принудени да търсят компромис между експлоатационния срок и яркостта. Лампата трябва да осветява добре стаята, а не просто да доказва, че нажежаемата ѝ нишка все още е цяла. За един обикновен апартамент е много по-разумно да се заменят лампите с нажежаема жичка със светодиодни: те консумират по-малко енергия при същата яркост. Рекордната дълговечност не означава практичност и Стогодишната лампа отлично го показва.

Стогодишната лампа и митът за планираното остаряване

Историята на „Стогодишната лампа“ често се привежда като доказателство за заговор на производителите. Има основание за такива разговори: през XX век наистина е съществувал картелът Phoebus, в който са участвали големи компании, включително General Electric и Philips. Участниците са се договорили да ограничат експлоатационния срок на лампите с нажежаема жичка до около 1000 ч.

В този случай историята на 125-годишната крушка от Ливърмор е ярък пример за това как потребителският пазар бе преобразуван от стремежа към непрекъснат икономически растеж. Но след разбиването на картела нещата се промениха.

Поради това лесно може да се стигне до заключението, че предишните лампи са работели десетилетия наред, а след това производителите умишлено са съкратили експлоатационния им срок. Но „стогодишната лампа“ не доказва наличието на конспирация: тя свети толкова дълго именно защото работи в много щадящ режим и дава твърде малко светлина за една обикновена стая.

По-късно пазарът започна да преминава от лампите с нажежаема жичка към луминесцентните и светодиодните източници на светлина. Те се оказаха по-издръжливи и по-практични, затова старата технология постепенно отстъпи място на новата.

Да добавим, че въпреки че съвременните светодиодни (LED) технологии осигуряват много по-висока енергийна ефективност, тяхната продължителност на живот често бива ограничена не от самите диоди, а от по-евтините електронни компоненти (като кондензатори) в захранващите драйвери.

„Стогодишната лампа“ остава удивителен технически рекорд, но не е образец на идеално осветление. Тя показва една проста зависимост: колкото по-силно се нагрява нажежаемата жичка и колкото по-ярко свети лампата, толкова по-бързо се износва. Възможно е да се създаде източник на светлина, който да издържи 125 години — ако се съгласим да живеем почти в тъмнина.

Този казус е важно напомняме защо в последно време Европейският съюз и редица организации настояват за регулации около „правото на ремонт“, с които да се върне фокусът върху устойчивостта и дългия живот на потребителската техника.