Мини-мозък от три органоида разпозна 26 Брайлови букви и накара куче-робот да се движи
През март се появи информация как мозъчни клетки играят Doom. Тогава им е стигал виртуалният свят. Сега са стигнали до реалния: в действие са влезли релефните букви на брайловата азбука и истинско куче-робот. Звучи почти като научна фантастика, но има един нюанс: думата „мозък“ тук е доста условна.
Вместо цялостен мозък — миниатюрни групи от неврони
Никой никога не е отглеждал цял човешки мозък. В един от експериментите са използвани органоиди — миниатюрни структури от нервни и спомагателни клетки, наподобяващи отделните характеристики на мозъчната тъкан. Тези „мини-мозъци“ се отглеждат от стволови клетки в лабораторни условия.
За управлението на робота е използвана друга система — живи неврони, разположени върху специален чип. Електродите позволяват да се изпращат сигнали към клетките и да се отчитат техните отговори. Получава се необичаен хибрид между живи клетки и обикновен компютър. Но наличието на електрическа активност все още не означава, че тази система има мисли или съзнание.

Три мини-мозъка разпознават буквите от азбуката на Брайл с точност от 83%
През октомври 2026 г. изследователи от Университета в Бристол публикуваха статия, в която използваха органоиди с размер около един милиметър. На тях беше предадена информация за 26 букви от английската азбука, записани с азбуката на Брайл.
Всичко е работило по следния начин: специален сензор се е плъзгал по изпъкналите точки, компютърът е преобразувал получените данни в електрически импулси, а органоидите са реагирали на тях. След това алгоритъмът е анализирал активността на нервните клетки и е определял коя буква е била показана.
При един органоид точността възлиза на 61%, а при три едновременно тя е 83%. При това системата от три органоида се справя по-добре с изкуствено добавените смущения.

Но тук е важно да се разбере разликата: самите органоиди не са се научили да четат и не разбираха буквите. Те дори не са били обучавани на азбуката на Брайл. Живитеклеткисаучастваливобработкатанасигналите, аразпознаванетоебилоизвършванооткомпютъреналгоритъм.
Робот-куче започна да се движи по командите на живите неврони
Австралийската компания Cortical Labs отиде още по-далеч и свърза своята система с живи неврони към четирикрак робот. Електрическата активност на клетките се преобразуваше в команди за движение, благодарение на които роботът можеше да се придвижва към зададена цел.
Както съобщава New Scientist, в началото системата е била обучена да се ориентира в просто виртуално пространство, а след това резултатите са били използвани за управление на истински робот.
Това не е самостоятелен робот с човешки разум. Живите клетки работят заедно с електрониката и софтуера, а задачата засега е ограничена до прости движения.
Невроните се учат да търсят „храна“ във виртуалния свят
Още по-интересен е друг експеримент на Cortical Labs съвместно с Honda. Живите неврони бяха свързани с виртуален агент, който трябваше да намира целта, ориентирайки се по условна миризма. Той можеше да се движи напред или да завива, а клетките получаваха електрически сигнали, свързани с това, което се случваше.
За да намерят подходящия начин за взаимодействие с невроните, изследователите провериха около 1300 варианта на настройки и проведоха общо над 4000 часа тестове. Само 12 варианта показаха стабилни признаци на обучение при няколко последователни опита.

Резултатите са описани в препринт, който все още не е преминал независима научна рецензия. Въпреки това експериментът показа, че при правилно организирана обратна връзка живите невронни мрежи са способни да подобряват резултатите при изпълнението на прости задачи.
„Живите“ компютри обещават икономия на енергия, но има един проблем
Защо изобщо е нужно всичко това, след като съществуват обикновени процесори и изкуствен интелект? Причината е, че биологичните неврони са способни да се приспособяват към нови условия и да обработват информация с минимални енергийни разходи.

Идеята за компютри, базирани на мозъчни клетки, не е нова. В бъдеще подобни системи могат да се окажат полезни за роботи, които трябва да вземат решения в непозната обстановка, както и при изследването на работата на мозъка и действието на лекарствата.
Въпреки това има сериозен проблем: живите клетки трябва постоянно да се снабдяват с хранителни вещества, да се поддържа определена температура и да се предпазват от неблагоприятни условия. А цялото това оборудване също консумира електроенергия.
Затова засега не е ясно дали биокомпютрите наистина ще се окажат по-икономични и по-практични от обикновените. Остава да се разбере и доколко надеждно ще работят невроните извън рамките на простите лабораторни задачи.
Един клик · 5 секунди · безплатно
Хареса ли ви статията? Благодарим, че сте тук.
Нямаме голяма корпорация зад гърба си. Имаме вас. Изберете ни за предпочитан източник в Google. Отнема секунда, безплатно е, а за нас значи много.
Изберете Kaldata като любим източник
— Екипът на Kaldata.com









