Износът на ключови полупроводникови материали (германий и галий) е въвлечен в играта на котка и мишка между САЩ и Китай, като основната мотивация на Пекин е да покаже, че е в състояние да отвърне на натиска, оказван от САЩ върху китайските компании. Китай не се притеснява да налага такъв контрол, обявявайки този месец ограничения върху износа на антимон – минерал, използван в производството на бронебойни боеприпаси, очила за нощно виждане и прецизна оптика. Миналата година Китай също така въведе контрол върху износа на графит и технологии, използвани за извличане и разделяне на редкоземни елементи.

През 2023 година Китай наложи строг контрол върху износа на два важни полупроводникови материала – германий и галий и оттогава това се отразява на световните пазари. Тези материали са жизненоважни за производството на усъвършенствани микропроцесори и военни оптични устройства, а ограниченията породиха тревога за потенциален недостиг на западни производствени мощности.

Въздействието на тези мерки за контрол беше дълбоко, като цените на германия и галия се увеличиха почти двойно в Европа през последната година. Китайското правителство въведе тези ограничения в отговор на водения от САЩ контрол върху продажбата на съвременни чипове и оборудване за производство на чипове в Китай, като се позова на необходимостта да защити своята „национална сигурност и интереси“.

Доминиращата роля на Китай в световното предлагане на тези материали е огромна, тъй като страната произвежда 98 % от световното количество на галий и 60 % от германия. Поради това западните индустрии са силно зависими от износа на азиатската държава.

След въвеждането на контрола наличността на тези материали извън Китай рязко намаля. Износът на галий, например е намалял наполовина. Ян Гиес, старши мениджър в Tradium заяви пред Financial Times, че количеството галий и германий, получено чрез новата програма за лицензиране на износа на Китай, е само „малка част от това, което е закупувано в миналото“.

Контролът върху износа усложни и без това затруднените пазари, а продължаващите ограничения могат да нарушат производството на широк спектър от стоки – от оптични продукти до очила за нощно виждане.

Според Терънс Бел, управител на базираната във Ванкувър компания Strategic Metal Investments изискването за одобрение на доставките може да отнеме между 30 и 80 дни, като сега е почти невъзможно да се сключат дългосрочни договори за доставка поради свързаната с тях несигурност.

Ситуацията се изостря от обвиненията за натрупване на запаси в Китай, които търговците обвиняват за 52%-ния скок на цените на германия от юни насам. Макар че степента на натрупване на запаси остава спекулативна, смята се, че тя представлява значителен дял от годишното производство на Китай.

Американски компании, като Indium Corporation се борят с предизвикателствата на получаването на лицензи за износ и с ограничените запаси от германий и галий.

В отговор на тези предизвикателства се полагат усилия за увеличаване на местното производство и за намиране на заместители на тези важни минерали.

Така например гръцката група Mytilineos обмисля проект за добив на галий, с който цели да задоволи търсенето в ЕС в рамките на 18 месеца. Nyrstar, производител на цинк, базиран в Белгия проучва потенциални проекти за извличане на галий и германий в Европа. Усилията им обаче са по-напреднали в Съединените щати, където обмислят проект на стойност 150 млн. долара.

Освен това в някои приложения галият може да бъде заменен със силиций или индий, докато цинковият селенид може да замени германия в определени приложения. Обмислят се и инициативи за рециклиране на тези метали от скрап, въпреки че мащабите на рециклирането понастоящем са ограничени.

Тези алтернативни начини обаче са свързани със значителни разходи. Марина Жанг, доцент в Технологичния университет в Сидни изчислява, че разработването на отделна верига за доставки за преработка на галий и германий за САЩ и техните съюзници може да струва „зашеметяващите“ 20 милиарда долара – усилие, което може да продължи няколко години.