През 2000-те години сгъваемият телефон, известен още като „мида“ или „книга“ беше обичайно устройство за милиони потребители, но след появата на сензорните смартфони той почти изчезна от масовия пазар. Сега, в средата на 2020-те години модифицираният сгъваем форм-фактор се завръща в най-скъпите серии на водещите производители.

Подобно завръщане преживяха и QWERTY телефоните, но пътят им беше различен. Физическата клавиатура се завърна почти в неизменен вид, а такива устройства останаха нишови устройства за ентусиасти. Сгъваемият форм-фактор еволюира в нещо друго: вместо екран на едната половина и клавиатура на другата, в съвременните сгъваеми смартфони има един гъвкав дисплей. Окончателното потвърждение за завръщането към форм-фактора на сгъваемите устройства дойде с презентацията на 9 септември, на която Apple представи своя първи сгъваем смартфон iPhone Duo. Това е подходящ повод да си припомним как сгъваемите телефони изминаха пътя пътя от първите „миди“ до съвременните сгъваеми флагмани.

От „Стар Трек“ до Motorola StarTAC

Идеята за средство за комуникация във формата на сгъваема книга се появи много преди появата на самите мобилни телефони. В сериала „Стар Трек“ при кацане на други планети членовете на екипажа се свързваха помежду си и с кораба с помощта на комуникатор, който се отваряше като „мида“. Този реквизит е бил създаден от специалиста по реквизити Ва Мин Чанг и на фона на тромавите радиостанции от 60-те години на миналия век комуникаторът наистина изглеждаше като технология от бъдещето.

Дълго време се носеше легендата, че инженерът от Motorola Мартин Купър е създал първия мобилен телефон, вдъхновен от „Стар Трек“. Самият Купър по-късно обясни, че е бил вдъхновен от ръчната радиостанция на детектива Дик Трейси от едноименните комикси от 30-те години на миналия век. Въпреки това именно класическият сериал за космическите пътувания даде на публиката визуалния образ, който по-късно се асоциираше със сгъваемите телефони на Motorola.

Първата стъпка към този форм-фактор беше Motorola MicroTAC, която излезе през 1989 г. и по това време беше най-малкият и най-лекият мобилен телефон на пазара. Отварящият се капак на MicroTAC покриваше само клавиатурата, но вече бе начертал посоката. През април 1991 г. японската компания NTT пусна на пазара серията компактни телефони mova, които под общото наименование TZ-804 се произвеждаха от четирима производители: Matsushita, NEC, Fujitsu и Mitsubishi. Сгъваем корпус имаше моделът на NEC, известен като mova N, и именно той може да се счита за първия телефон с такава конструкция.

Извън Япония този форм-фактор беше популяризиран от модела Motorola StarTAC, който излезе на пазара през 1996 година. В най-леката си конфигурация този модел тежеше едва 88 грама, което го превърна в най-малкия и най-лекия мобилен телефон за онова време.

Няколко десетилетия след първите сгъваеми телефони, вдъхновени от „Стар Трек“, историята претърпя развитие. Във втория сезон на сериала „Стар Трек: Пикар“ продуцентите поставиха Samsung Galaxy Z Flip3 в масивен корпус и го превърнаха в трикодер. Въпреки това до гъвкавите екрани все още имаше дълъг път, а първо подобните телефони трябваше да преживеят своя златен век през 2000-те години.

Златната ера на сгъваемите телефони

В началото на 2000-те години сгъваемите телефони се превърнаха от технологична новост в един от най-популярните формати. Особена роля в това изигра Samsung. Моделът SGH-T100, пуснат на пазара през 2002 година привлече купувачите със стилния си външен вид, цветния дисплей и полифоничните мелодии. Според данни на Samsung, T100 е бил първият телефон, продаден в тираж от 10 милиона броя през първата година от пускането му на пазара.

Още по-известен стана моделът SGH-E700 от 2003 година. Това беше първият телефон на Samsung с вградена антена. Продажбите на E700 надхвърлиха 10 милиона, а успехът на модела значително укрепи позициите на Samsung на пазара на мобилни телефони. Компанията запази спомена за него и след 20 години: през 2023 година Samsung пусна лимитирана версия на Galaxy Flip5 Retro в цветовете на оригиналния E700.

Въпреки това основният сгъваем телефон на епохата стана Motorola RAZR V3, който излезе през септември 2004 година. Ултратънкият алуминиев корпус го превърна от практично устройство в моден аксесоар и символ на статус. Като цяло Motorola продаде над 130 милиона бройки RAZR V3 във всичките му варианти, което го превръща в най-продавания сгъваем телефон в историята.

През 2003 година Sony Ericsson пусна на пазара Z600 – своя първи сгъваем модел с вградена камера. Z600 разполагаше с цветен TFT дисплей, външен екран с часовник и идентификатор на абоната, както и Bluetooth. Серията Z продължи с модния модел Z520 от 2005 година със сменяеми цветни панели Style-Up и 3G-модела Z610 от 2006 година.

Nokia, която по онова време залагаше на моноблоковите модели, представи своя моден сгъваем модел 7200 през октомври 2003 година. Масовият хит в нишата на сгъваемите телефони на компанията излезе по-късно – това беше Nokia 6101, първият сгъваем модел на компанията, който се продаваше в САЩ.

Въпреки това сгъваемият телефон не беше единственият начин да се направи компактен един телефонът. Успоредно с този форм-фактор популярност набираха и слайдерите. Именно на тях заложи LG, чиито модни модели Chocolate и Shine се превърнаха в едни от най-известните телефони от средата на 2000-те години. Свои слайдери имаше и Samsung, по-конкретно SGH-D500. Съществуваха и други форм-фактори на сгъваеми телефони.

Слайдери, въртящи се модели и други експерименти

Слайдерът се появи дори преди сгъваемите телефони да станат масови. Nokia 8110, първият слайдер на компанията излезе през 1996 година. Издърпващият се капак в затворено състояние предпазваше клавиатурата, а когато беше издърпан – удължаваше слушалката, като доближаваше микрофона до устата. Заради извитата си форма телефонът бързо беше наречен „банан“, а през 2018 година новата версия на апарата, Nokia 8110 4G беше пусната на пазара от HMD Global именно в жълт цвят. През 1999 година Nokia 8110 придоби слава благодарение на филма „Матрицата“. Във филма обаче е използвана модифицирана версия с пружинен механизъм, какъвто серийният модел 8110 не е имал.

Слайдерите се завърнаха за кратко и в ерата на сензорните смартфони, но този път с пълноценна QWERTY клавиатура под екрана. Всъщност Android започна именно с такъв форм-фактор: първият смартфон с тази операционна система, HTC Dream, известен в САЩ като T-Mobile G1 излезе през 2008 година с издърпваща се клавиатура и в началото дори нямаше екранна клавиатура.

Още на следващата година слайдерът Motorola Droid, първият смартфон с Android 2.0 скриваше клавиатурата под 3,7-инчовия дисплей.

Един от последните забележителни примери беше BlackBerry Priv от 2015 г., който съчетаваше Android, извит екран и изскачаща физическа клавиатура.

Моделите с въртящ се екран бяха по-редки и напълно експериментални. Motorola V70 от 2002 година скриваше клавиатурата под капак, който се въртеше на 180 градуса около кръглия дисплей. Този механизъм стана разпознаваем, но забавяше отварянето на телефона и намаляваше неговата надеждност.

Към този форм-фактор Motorola се върна и в ерата на Android: квадратният смартфон Flipout от 2010 година имаше панта в ъгъла, а екранът се завърташе на 90 градуса, разкривайки 5-редова QWERTY клавиатура.

Samsung X830 от 2006 година скриваше клавиатурата под дисплея, който се завърташе настрани, а при Nokia 3250 от същата година се завърташе половината с клавиатурата, превключвайки телефона между режимите за разговори и музика.

Някои производители проектираха телефоните по начин, по който никой друг не го правеше. Nokia N90 от 2005 година имаше три части вместо обичайните две: при отваряне екранът можеше да се завърти, за да се държи телефонът като видеокамера, а въртящият се модул на камерата с оптика Carl Zeiss активираше фоторежима дори в сгънато състояние.

Nokia Communicator постави началото на отделна линия сгъваеми телефони. Когато беше затворен, той функционираше като обикновен телефон, а когато се беше отворен по дължината на дългата страна приличаше на миниатюрен лаптоп, разкривайки пълноценна QWERTY клавиатура и широк екран. Първият модел, Nokia 9000 се появи на пазара още през 1996 година, а през 2000 година излезе Nokia 9210 с цветен екран и Symbian, което превърна серията в пълноценни бизнес телефони. Последният класически Communicator беше Nokia E90 от 2007 година, който за първи път в серията получи 3G и GPS.

Но такива модели останаха единични експерименти, а ето къде класическите сгъваеми телефони се наложиха за дълго – в Япония.

Култът към „гаракеи“

Там телефони са се наричали „гаракеи“. Тази дума е съставена от първите срички на японското произношение на името на Галапагоските острови – „Гарапагосу“ и думата „кейтай“, с която японците разговорно наричат мобилния телефон. Наименованието е възникнало като иронична шега. По същия начин, по който ендемичните животни на Галапагоските острови са се приспособили към живота на изолираните острови, така и японските телефони са се обогатили с функции, предназначени единствено за местния пазар. От гледане на телевизия до мобилен портфейл. Извън Япония тези функции не работеха и не срещаха търсене.

„Гаракеите“ предимно са представлявали сгъваеми телефони с екран в горната половина и бутони в долната. Масовото им разпространение се състои около началото на 2000-те години. За разлика от останалата част на света, където производителите продаваха едни и същи модели в различни страни, японските телефони се проектираха от нулата за конкретен оператор, така че всеки модел имаше собствен дизайн и набор от функции.

Японските производители адаптираха към новите функции и самата конструкция на сгъваемия телефон. Когато в Япония започна да функционира мобилната телевизия 1seg, Sharp пусна на пазара AQUOS 905SH, чийто екран можеше да се разгъва хоризонтално, за да се гледа телевизионно предаване на малък дисплей.

Популярността на сгъваемите телефони е продължила дълго в Япония. Според данни на NTT Docomo броят на абонатите на услугата ѝ i-mode е достигнала своя пик през юли 2010 година, като е възлизала на около 49 милиона потребители. Същата година смартфоните заемаха едва 22,7% от японския пазар на мобилни телефони и започнаха да преобладават значително по-късно, отколкото в останалата част на света. Част от потребителите останаха верни на сгъваемите телефони: такива телефони имаха по-дълъг живот на батерията, по-добре издържаха на падания и бяха по-евтини.

Между бутоните и гъвкавия екран

Докато в Европа и САЩ сензорните моноблокови телефони окончателно изместиха телефоните с бутони, а в Япония все още съществуваха местните „гаракеи“, Samsung намери друго пристанище за сгъваемите телефони. За азиатските пазари компанията няколко години произвеждаше сгъваеми смартфони с Android и цифрова клавиатура. Най-скъпите от тях, като например W2018 имаха два екрана и хардуер, близък до този на флагманските модели.

Други производители търсеха начин да увеличат екрана, без да увеличават корпуса. Kyocera Echo от 2011 година имаше два екрана на панта, които в разгънато състояние превръщаха телефона в малък таблет.

Истинското решение трябваше да бъде гъвкавият екран, но през 2013 година на изложението CES прототипът на Samsung показа колко далеч е всичко това от масовото производство. Такъв екран вече можеше да се извива, но не и да се сгъва на две, а производството се затрудняваше от чувствителността на материалите на матрицата към кислорода.

Затова идеята за два екрана продължи да се развива. ZTE Axon M от 2017 година в разгънато състояние образуваше голяма повърхност, но ивицата между дисплеите постоянно напомняше, че истински сгъваем смартфон все още не съществува.

Последният забележителен пример беше Microsoft Surface Duo от 2020 година. Шест години по-късно името „Duo“ ще получи и първият сгъваем iPhone, но вече с един гъвкав екран. Въпреки това, към момента на излизането на Surface Duo смартфоните с гъвкави екрани вече се продаваха от повече от година.

Гъвкави екрани: от първите експерименти до iPhone Duo

Първият смартфон с гъвкав екран беше пуснат не от Samsung или Huawei, а от малкоизвестния стартъп Royole. Моделът FlexPai се появи в продажба в Китай в края на 2018 година. Оттогава сгъваемите смартфони престанаха да са експеримент: Samsung ежегодно обновява Galaxy Fold и Galaxy Flip, а към тази категория се присъединиха Google и китайските производители. Въпреки това, първо индустрията трябваше да реши в коя посока да се сгъва екранът.

В началото част от производителите поставяха гъвкавия дисплей отвън. През 2019 година Xiaomi представи прототип, при който двете странични части на екрана се сгъваха назад, превръщайки таблета в смартфон. По същия принцип работеше и първата версия на Huawei Mate X, но отвореният екран се оказа твърде уязвим. Още през 2021 година Huawei премина към сгъване навътре, както при Galaxy Fold.

В началото на 2020 година гъвкавият екран върна и класическия сгъваем телефон. Motorola възроди razr под формата на RAZR V3, но с един гъвкав дисплей вместо екран и клавиатура, а след това се появи Samsung Galaxy Flip, чийто екран за първи път беше покрит с гъвкава стъклена повърхност вместо с пластмаса.

На противоположния полюс се оказаха смартфоните, които се сгъват два пъти и се разгъват до размерите на таблет. Първата компанията, която пусна такова устройство беше Huawei с Mate XT през 2024 година, а през 2025 година я настигна Samsung с Galaxy TriFold.

Промениха се и пропорциите на смартфоните тип „книга“. Първите модели бяха високи и тесни, а в сгънато състояние приличаха на дистанционно управление. Сега производителите преминават към по-широка форма, подобна на паспорт: през юли тази година такъв стана и Samsung Galaxy Z Fold8, първият сгъваем смартфон на компанията с такива пропорции.

Успоредно с това сгъваемите телефони се завърнаха в първоначалния си вид, но с нова роля: сега те се предлагат като начин да си починете от смартфоните. През 2026 година легендарната компания Commodore представи Callback 8020 – сгъваем телефон с T9-клавиатура, на който социалните мрежи и браузърът са системно блокирани.

В същото време простите сгъваеми телефони с бутони без функции от смартфоните все още се продават: освен HMD с моделите си под марката Nokia и колаборацията с Barbie, те се предлагат и от много други производители като евтина алтернатива на смартфона.

Сгъваемите смартфони все още не са се превърнали в масова тенденция: те заемат само малка част от пазара. Въпреки това стъпка към признаването на тази категория устройства беше презентацията, на която Apple представи своя първи сгъваем iPhone. За навлизането си на пазара на сгъваемите смартфони Apple също избра широкия „паспортен“ формат.

За три десетилетия сгъваемият телефон премина пътя от масова мода до премиум ниша и сега изглежда се завръща. През 2000-те години десетки милиони хора можеха да си позволят Motorola RAZR V3, а съвременните сгъваеми смартфони все още остават скъпа играчка за ентусиастите. Въпреки това появата на Apple обикновено означава, че тази категория устройства се превръща в нова норма. Технологиите вече са узрели, въпросът е само в поевтиняването на компонентите. Този, който пръв представи сгъваем смартфон за масовия пазар с добро качество, може да спечели голям успех.