Учени от университета Дюк в Дърам, щата Северна Каролина (САЩ) са създали мозъчен имплант, който позволява комуникация само на базата на мисли. Устройството е предназначено да помага на хора, страдащи от говорни нарушения или неспособни да общуват вербално по една или друга причина. Първите експерименти на устройството са показали добри перспективи.

Експериментите за преобразуване на мозъчната активност в текст и гласова комуникация чрез сканиране на мозъчните сигнали на пациентите позволяват да се превеждат „мисли“ в думи със скорост до 78 думи в минута. Това е все едно да слушате аудиокнига с два пъти по-ниска скорост, казват авторите на изследването. Обикновено човек говори с до 160 думи в минута, което прави общуването живо и естествено. За да могат хората с говорни увреждания също да се включват в такова общуване, те се нуждаят от по-точни сензори на мозъчната им дейност.

Екипът от учени в сътрудничество с Лабораторията по биомедицинско инженерство към университета са създали сензор за мозъчна дейност с 256 сензора върху парче пластмаса с размерите на пощенска марка. Новият сензор е в състояние да улавя сигнали от отделни неврони, което позволява да се определи тяхната активност с висока точност.

Експеримент с четирима пациенти показа, че средната точност на разпознаване на мислено произнесени думи е 40%, а максималната – 84%. Алгоритъмът за разпознаване бил обучен в режим „слушане и повтаряне“. Пациентът произнасял безсмислени кратки комбинации от букви, по които алгоритъмът се научил да разпознава мозъчната активност за тази или онази комбинация от звуци.

Въпреки сравнително ниския процент на разпознаване на звуците, екипът от учени говори за успех. Факт е, че алгоритъмът е бил обучаван само 90 секунди по време на 15-минутен тест. Точно толкова време са имали експериментаторите със всеки пациент. Това е станало по време на рутинни мозъчни операции на мозъците на пациентите. Когато неврохирурзите приключвали операцията, те давали на учените 15 минути, за да работят с пациентите по тяхната програма. Без достъп до отворения мозък, където сензорът се поставя директно върху определена област от кората на главния мозък, работата не можело да бъде извършена.

На следващия етап учените ще създадат безжични сензори, които да работят с пациентите в нормални условия, а не в операционната зала. Някой ден това ще доведе до удобни мозъчни импланти за превеждане на мислите в реч или цифрови съобщения.