Много хора сравняват човешкия мозък с компютър, което е съвсем логично, тъй като принципът на работа с данни наистина наподобява този на изчислителните машини. Но след като компютрите имат определен капацитет на паметта, има ли ограничение за човешкия мозък? Учените отдавна се опитват не само да оценят капацитета на нашия мозък в числа, но и да разберат защо самият подход за измерване на паметта може да е погрешен.

Колко информация съхранява мозъкът

През 2015 г. екип от изследователи изчисли, че една синаптична връзка – а в мозъка те са милиарди – може да съхранява около 4,7 бита информация. Като се има предвид броят на синапсите, общата памет на мозъка може да достигне до 2,5 петабайта – приблизително същото количество като цялото съдържание в интернет. Да припомним, че 1 петабайт е равен на 100000000 GB или 1000 терабайта. Това сравнение е зашеметяващо, особено като се има предвид, че мозъкът тежи само килограм и половина и използва по-малко енергия от електрическа крушка.

По-късните изследвания, включително научна работа от 2024 г., потвърждават тези данни, като уточняват диапазона на съхранение до 4,1-4,59 бита на синапс. Самият обем на невроните и синапсите обаче не обяснява феноменалния капацитет на човешката памет. Появяват се астроцитите – мозъчни клетки с формата на звезди, които, както предполагат учените от Масачузетския технологичен институт, могат да участват в прехвърлянето и съхраняването на информация между синапсите, като по този начин увеличават общия капацитет на паметта.

Мозъкът не е хард диск

Важно е да се разбере, че мозъкът все пак не работи като флаш стик или Google Drive. Професори от Нюйоркския университет подчертават, че паметта не е просто съхранение, а инструмент за вземане на решения.

Ако помнехме всичко, щеше да ни е трудно да се ориентираме в потока от спомени и да изберем най-важното.

Паметта е селективна, тя постоянно се редактира и обновява. Склонни сме да забравяме или да изопачаваме детайлите, тъй като мозъкът е устроен така, че да подчертава значимото и да отхвърля излишното. Например, може да си спомняте, че през 2007 г. сте носили синя риза на едно парти, но години по-късно уверено ще кажете, че е била червена. Това не е дефект, а особеност на паметта. Известно е, че по принцип мозъкът ни създава поне три копия на спомените и всички те са различни.

Според проучване, публикувано в Science, мозъкът използва три групи неврони за съхраняване на спомените, които се различават по времето на създаване, степента на пластичност и „силата на паметта“. Още на първия етап, когато спомените са съвсем пресни, в хипокампуса възникват така наречените „ранни неврони“, отговорни за съхраняването на дългосрочно копие на спомена. Този спомен е слаб, но с течение на времето става все по-силен.

След известно време се появява втората група неврони, или неврони от средно ниво. Те първоначално са по-стабилни. След това, след като мине още известно време, се образуват „късните неврони“, които според учените кодират „силните копия на паметта“. С течение на времето обаче тяхната сила започва да отслабва.

С други думи, изследователите установяват, че мозъкът създава първо едно копие на паметта, след това второ, а след известно време и трето. За всяко копие съответно отговаря различна специфична група неврони. Всички те, според изследователите, работят в различни времеви мащаби.

Защо е важно да забравяме

Функцията на забравянето играе ключова роля. В условията на съвременния свят сме претоварени с информация: новини, социални мрежи, комуникация, реклама. Както отбелязват от NYU, към края на деня главата „кипи“ от потока думи и образи. Но нашите предци, които са живели в условията на лов и събирачество, са оперирали с много по-малко количество данни.

Паметта е еволюирала, за да различава заплахите и да намира храна, а не за да запазва хронологията на живота в детайли. Това, че в днешно време жадуваме за перфектна памет, е модерна мания, несъответстваща на устройството на нашия мозък. Точната памет е необходима за отчетите и архивите, но не и за комфортния живот. Всъщност „лошата“ памет е нещо хубаво.

Колко информация можем да запомним?

Ако подходим технически към въпроса, можем да говорим за петабайти информация, но по същество това е безсмислено. По принцип всичко е ограничено, включително и паметта, но тя е толкова голяма, че на практика не се усеща като ограничение. Нещо повече, важен е не обемът, а начинът, по който използваме паметта си – как разпознаваме важните неща, как актуализираме старите, как създаваме основа за бъдещи решения.

В обобщение можем да кажем, че човешкият мозък има определен лимит на капацитета на паметта, а учените го оценяват на между 1 и 2,5 петабайта. Но самият въпрос за обема е второстепенен.

Паметта не е предназначена да съхранява всичко – тя е инструмент за подбор и интерпретация, който филтрира важното и игнорира излишното. Мозъкът ни не се стреми към абсолютна точност, а се адаптира, променя и забравя, за да можем да живеем, мислим и вземаме решения колкото се може по-ефективно. И може би това е неговото предимство и особеност, която компютърът не може да пресъздаде.