Sony Walkman беше не само революционно устройство, но и революция в културен план.

До 70-те години на миналия век слушането на музика се смяташе за социална дейност. Ръчните транзисторни радиоприемници съществуваха от 50-те години на миналия век, но те не са позволявали на потребителя да избира коя конкретна песен да слуша. Дори първите преносими касетофони бяха с размерите на куфарче.

В контекста на технологиите едно устройство обикновено се нарича „революционно“, ако подобрява своите предшественици до степен, че ги прави остарели, но Walkman на Sony беше нещо друго. Това беше първото устройство, предназначено за слушане на музика за лично ползване.

С Walkman можехте да си пуснете всяка песен, навсякъде и по всяко време, преди същото да стане възможно за филмите, електронните книги или видеоигрите. Подобно на днешните смартфони, той е обвиняван, че насърчава откъсването и изолацията, но също така създава нови начини за свързване на хората.

Промяна във възприятието

През 1978 година Sony пуска на пазара стереокасетофона TC-D5 с размери на лаптоп. Съоснователят на Sony, Масару Ибука го взема със себе си по време на полети, за да слуша музика на слушалки. Тогава му хрумва идеята: да вземе ръчния касетофон Pressman, пуснат през същата година, да премахне високоговорителя и механизма за запис и да добави стереоусилвател.

Така се ражда първият Walkman на Sony (TPS-L2):

Другият съосновател на Sony, Акио Морита осъзнава, че подобно устройство няма да се продава с тогавашните слушалки, които тежаха колкото самото устройство. Ибука си спомня, че е чул за проект, целящ създаването на достъпни 50-грамови слушалки за уши. Този прототип се превръща в MDL-3L2.

Морита поръчва 30 000 броя от TPS-L2 – два пъти повече от месечните продажби на най-продавания магнетофон в Япония. Този модел имаше два жака за слушалки, тъй като Sony очевидно не искаше да бъде обвинявана, че разваля двойки.

Името, избрано за опаковката е Walkman.

Продуктът е пуснат на пазара на 1 юли 1979 година и до края на месеца от него са продадени едва 3000 бройки. По онова време носенето на слушалки на обществени места е като носенето на слънчеви очила на закрито. Тогава служителите на Sony са получили задача да пътуват във влаковете, използвайки Walkman, за да нормализират това поведение. До края на август са продадени всички 30 000 бройки.

Следващата стъпка беше пускането на TPS-L2 на световния пазар. Първоначално Sony го предлага на пазара под името Soundabout в САЩ и Stowaway в Обединеното кралство. По това време обаче компанията осъзнава, че името Walkman вече е станало световноизвестно благодарение на туристите, посещаващи Япония.

Повече от един Walkman

Съвременни поредици като „Stranger Things“ и „Guardians of the Galaxy“ показват някои от най-ранните модели Walkman. Ако единственият ви досег с Walkman идва от тези сериали, може да си мислите, че това е обемисто и непривлекателно устройство. В действителност към 1983 година флагманът Walkman не е бил много по-голям от касетите, които е възпроизвеждал и се е доставял със слушалки.

За популяризирането на персоналните стереоуредби в световен мащаб се смята прикачващият се към колана Walkman II, пуснат на пазара през 1981 година. От тази година нататък почти всяка компания за електроника продава клонинг на Walkman. През 1986 година Оксфордският речник дори добавя думата „Walkman“.

Самият Walkman имаше няколко серии, включващи опции като запис и радио. Особено известна е жълтата серия Walkman Sports, която предлага водо и удароустойчивост. Тази версия се възползва от манията по аеробика през 80-те години, предизвикана от VHS касетите на Джейн Фонда.

Както всяка нова технология, идеята за носене на слушалки на улицата предизвикваше безпокойство. През 1982 година градчето Уудбридж, Ню Джърси забранява използването на Walkman-и на обществени места, опасявайки се от инциденти с пешеходци. Наредбата все още е в сила.

Не е изненадващо, че Walkman и неговите клонинги се появяват в някои от най-емблематичните филми на 80-те години, включително „Терминатор“, „Footloose“ и „Ловци на духове II“.

Един от най-добрите примери е научнофантастичният хит от 1985 година „Back to the Future“, където главният герой пътува до 1955 година и използва клонинг на Walkman, за да събуди баща си, който няма представа какво представлява устройството.

Компактната касета беше в аналогов формат, така че Walkman не можеше да определи кога започва всяка песен. Дори и да можеше, прескачането нямаше да е мигновено, тъй като касетата трябваше да се превърти напред.

От друга страна, касетите можеха да се записват, което ви позволяваше да създавате „микстейп“ с песни от радиото и други касети. Дублирането на микстейп беше ранната физическа версия на споделянето на плейлист.

Незаменимата подвижна касета

Walkman доминира в преносимата музика в продължение на две десетилетия, въпреки опитите на самата Sony да го замени с устройства, използващи разработените от нея цифрови формати. Тези устройства предлагаха по-чист звук и прецизно прескачане към следващата песен.

Досега най-успешното от тях беше базираният на CD Discman, пуснат на пазара през 1984 година.

Първоначално компакт-дисковете бяха нова технология и повечето хора не разполагаха с достатъчно от тях, за да оправдаят закупуването на Discman. Ранните модели бяха и обемисти, като разчитаха на механизми за устойчивост на физически удари, за да предотвратят прескачането по време на движение. По-късните модели използваха RAM кеш памет за тази цел.

Друг проблем беше, че CD записващите устройства станаха достъпни едва в края на 90-те години на миналия век, което най-накрая позволи на потребителите да създават миксирани CD-та. Дори и тогава, както и да го погледнете, един компактдиск нямаше да се побере в джоба на дънките ви. През 2000 година Discman се преименува на CD Walkman.

След като не успява да популяризира цифровата аудиокасета (DAT) сред потребителите, през 1992 година Sony пуска на пазара формата MiniDisc с форма на дискета. В САЩ той пострада от „Закона за домашния аудиозапис“, който ограничаваше специализираните потребителски цифрови записващи устройства (но не и компютрите) до създаването на копия на песни само за четене. В Япония обаче форматът остава популярен и през 2000-те години.

Слушалките продължиха да живеят

В началото на 2000-те години Sony напълно изпусна топката с „мрежовия уокмен“, който използваше флаш памет. MP3 форматът вече беше доминиращ сред потребителите и конкурентите, но Sony първоначално не го поддържаше. Вместо това приложението SonicStage изискваше конвертиране на песните във фирмения формат ATRAC на Sony, който налагаше много ограничения при прехвърлянето на песни на други устройства.

След като iPod на Apple стана широко достъпен, цялата марка Walkman изпадна в немилост. Производството на касетъчния Walkman е преустановено през 2010 година, след като са продадени 200 милиона броя. И все пак по ирония на съдбата серията на „Мрежовият уокмен“, която сложи край на популярността на Walkman е единственият, който все още съществува.

Като марка Walkman надживя дори iPod. Повечето от настоящите модели разполагат с жакове за слушалки и предлагат точно преобразуване на цифровия сигнал в аналогов, а не разчитат на слушалките да направят това.

Трудно е дори да си представим света без Walkman. Дали някога слушалките щяха да станат популярни? Дали Apple щеше да пусне iPod или щеше да остане първокласна компютърна компания и до днес?

Walkman имаше една историческа роля: да направи музиката преносима. Невероятно е колко повече е постигнал той.