Смартфоните години наред се учеха да превръщат всеки кадър в по-ярка, по-цветна и по-впечатляваща версия на реалността. Leica и Xiaomi експериментират с нещо почти противоположно – технология, която знае кога да не се намесва

Снимате залез. На живо облаците са тъмни, слънцето едва пробива през тях, а човекът пред вас почти се превръща в силует. Вадите телефона, натискате спусъка и секунди по-късно на дисплея се появява друга действителност. Лицето е осветено. Сенките са изчезнали. Небето е по-синьо, отколкото го помните. Залезът е по-оранжев. Всичко се вижда. Снимката вероятно е „по-хубава“. Но дали е по-добра?

Този въпрос звучи почти еретично в смартфон индустрията, където години наред производителите се състезават кой ще извлече повече детайл от сенките, кой ще направи по-впечатляващ HDR и кой ще превърне почти пълния мрак в прилично осветена сцена. За Leica обаче отговорът се оказва далеч по-сложен.

И именно това беше една от най-интересните теми в груповия разговор с TJ Walton, Senior Product Marketing Manager и Global Spokesperson на Xiaomi, Marius Eschweiler, Vice President на Mobile Business Unit в Leica Camera AG, и Pablo Acevedo Noda, Head of Development and Engineering в Mobile Division на Leica, около представянето на Xiaomi 17T Series през май месец.

Вместо обичайния разговор за мегапиксели и увеличение, дискусията постепенно се превърна в нещо много по-интересно – как трябва да изглежда една снимка във времена, когато смартфонът може да промени почти всичко в нея.

Когато „по-добро“ вече не означава „по-истинско“

Въпросът беше сравнително прост: какво всъщност означава Leica Authentic? Ако при истински фотоапарат крайният резултат зависи от обектива, сензора, RAW файла, филма и обработката, как се пресъздава т.нар. Leica look върху смартфон? Отговорът от Leica започва с нещо фундаментално:

„Leica Authentic беше създаден с идеята цветовете, сенките, наситеността и всички технически параметри, които влияят върху изображението, да бъдат малко по-близки до това, което реалната сцена действително изглежда.“

Това на пръв поглед звучи очевидно. Камерата би трябвало да снима това, което виждаме. Само че при смартфоните отдавна не е точно така. Размерът на камерите в телефоните налага огромно количество изчислителна обработка. Едно натискане на спусъка често означава множество кадри с различни експозиции, обединяване на информацията от тях, намаляване на шума, HDR, локално изсветляване, разпознаване на сцени и още куп процеси, които потребителят никога не вижда.

И точно тук между света на традиционната фотография и този на смартфоните се е появило напрежение. От Leica разказаха, че още в началото на работата по Authentic режима са водили сериозни дискусии с инженерите на Xiaomi.

„Това беше много трудна дискусия с инженерния екип на Xiaomi в самото начало, защото в света на смартфоните цветните, блестящи изображения се възприемаха като еталон.“

А Leica идва с почти обратната идея.

„Ако го погледнете от гледната точка на сериозната фотография, понякога е напълно нормално някои сенки да не са идеално осветени така, че да виждате всеки детайл. Именно това може да даде характер на изображението.“

Това е любопитна промяна на перспективата. През последните години сме свикнали да оценяваме камерите на смартфоните според това колко информация могат да спасят. Ако един телефон покаже нещо в тъмния ъгъл, а друг остави там почти черно петно, първият обикновено се смята за технически по-добър.

Само че фотографията не винаги работи така. Сянката също може да бъде част от композицията. Загубата на детайл може да насочи окото към обекта. По-малката наситеност понякога изглежда по-естествено от изображение, което сякаш е минало през филтър още преди да бъде записано. И точно това е идеята зад Leica Authentic.

Leica: computational photography понякога отива твърде далеч

Още по-интересно става малко след това. Pablo Acevedo Noda, Head of Development and Engineering в Mobile Division на Leica, обяснява защо смартфонът няма как просто да бъде умален фотоапарат. Малките компоненти изискват изчислителна фотография.

Но след това идва важното признание:

„Заради миниатюризацията снимките от телефоните се нуждаят от повече computational imaging. Но за нашия вкус тази изчислителна обработка започваше да навлиза прекалено много в изображението.“

Това е доста силно изречение, идващо от компания, която работи върху камера система на един от най-големите производители на смартфони в света. И решението не е изчислителната фотография да бъде изключена. Това би било практически невъзможно.

Решението е алгоритмите да бъдат научени кога да спрат.

„Предпочитаме по-чист вид, по-близък до този на фотоапарат, с по-висок контраст. Цветовете може да бъдат малко по-малко наситени в сравнение с Vibrant режима.“

За да постигнат това, Xiaomi и Leica не използват просто един алгоритъм с различен цветови филтър отгоре. Според инженерите са разработени два различни пътя за обработка на изображението.

„В крайна сметка трябваше да направим два различни pipeline-а. ISP има два различни processing pipeline-а. Единият е Authentic, другият е Vibrant.“

Те споделят част от основните операции, но крайният начин, по който се обработва изображението, се различава. И тук се появява един от парадоксите на съвременната смартфон фотография.

За да направиш снимката да изглежда по-малко компютърно обработена, понякога се нуждаеш от още по-сложна компютърна обработка.

Алгоритъмът вече не трябва просто да прави изображението максимално ярко и детайлно. Той трябва да разбере кога е по-добре да остави сянката тъмна.

Но софтуерът не може да реши всичко

Друг любопитен момент от разговора е, че Leica не приема популярната теза, че бъдещето на камерите в телефоните е преди всичко софтуерно. Преди няколко години дори инженерите на компанията са били по-близо до подобно мнение.

„Преди няколко години щях да кажа: уау, вече сме много повече в софтуерната страна и computational imaging ще бъде двигателят на качеството на изображението.“

Опитът от съвместната работа с Xiaomi обаче очевидно е променил тази гледна точка.

„През последните няколко години благодарение на сътрудничеството с Xiaomi видяхме, че все още е възможно да има ново развитие и в оптичния дизайн.“

И тук се връщаме към една част от смартфон камерата, която понякога остава на заден план зад големите сензори и AI функциите – самият обектив. Миниатюризацията остава едно от най-големите ограничения. В корпуса с дебелина под сантиметър трябва да бъдат поместени множество лещи, сензор, система за фокусиране, стабилизация и всички останали компоненти.

При 17T инженерите говорят например за комбинация от пластмасови и стъклени оптични елементи. Предният стъклен елемент има конкретна задача:

„Той помага да се увеличи контрастът, да се намалят отблясъците и като цяло да достигне по-чиста светлина – или по-чисто изображение – до сензора.“

Тоест колкото и добри да станат алгоритмите, една проста истина остава: ако до сензора не стигне добра оптична информация, софтуерът няма магически да я създаде. Поне не и ако все още говорим за фотография. Защото тук в разговора се появи AI.

А какво е „истинска снимка“ в ерата на генеративния AI?

Това вероятно е най-големият въпрос, пред който фотографията тепърва ще се изправя. Leica е сред компаниите, които подкрепят Content Credentials – технология, позволяваща да бъде проследен произходът и редактирането на цифрово изображение. В същото време Xiaomi използва генеративните AI технологии на Google, които могат да променят снимки и дори да създават визуални елементи, които никога не са съществували пред камерата. На пръв поглед двете философии трудно могат да бъдат по-различни. Затова по време на разговора представителите на Leica бяха попитани директно дали не виждат противоречие.

Отговорът беше прагматичен:

„Философията на Leica винаги е била да създава автентични изображения, истински изображения, които действително пресъздават реалността.“

Но след това идва важното уточнение.

„Дали правите, да кажем, сериозна снимка, или искате да създадете нещо с генеративен AI – мисля, че това просто са различни сценарии на употреба.“

И още по-показателното:

„Най-вероятно няма да видите това в Leica M камера, но при смартфон от T серията според мен има напълно логично място.“

Това всъщност очертава доста интересна граница. AI сам по себе си не е враг на фотографията. Проблемът възниква, когато вече не знаем кое е заснето и кое е създадено след това. Именно тук според Leica се намесват Content Credentials.

„Когато добавите Content Credentials към снимка, направена с телефона, това означава, че ако някой я промени след това, ще знаете, че е била променена.“

„Понякога ще бъде очевидно, ако добавите нещо специално с Nano Banana например. Но понякога няма да е очевидно – и тогава тази информация ще бъде в метаданните.“

Това е едно от онези изречения, които вероятно ще звучат все по-важно през следващите години. Доскоро големият въпрос беше дали телефонът прекалява с HDR. Сега вече трябва да се питаме дали обектът на снимката изобщо е бил там.

„Решаващият момент“ вече може да продължава няколко секунди

И тук идва друга интересна промяна във фотографската философия на Leica. Една от най-известните идеи във фотографията е т.нар. „decisive moment“ – решаващият миг, в който всички елементи в една сцена за части от секундата застават на правилното място.

Натискаш спусъка точно тогава. Само че смартфонът може да направи нещо, което класическият фотоапарат по принцип не прави по същия начин – да запази и случилото се непосредствено преди и след този момент. Това стои зад Leica Live Moment. И представителите на компаниите настояват, че не трябва да го възприемаме просто като кратко видео.

„За мен лично Live Moment по същество все още е снимка.“

„Финалният кадър все още е изключително важна част от него и историята, която искаме да разкажем с Live Moment, се изгражда около този финален кадър.“

След това идва може би най-хубавото описание на функцията:

„Това е история около снимката.“

Другия представител на Leica го формулира още по-просто:

„Live Photo или Live Moment е просто снимка с контекст.“

Идеята не е потребителят постоянно да гледа миниатюрни видеоклипове в галерията си. Обикновено виждате снимката. Движението оживява само когато поискате да го видите.

Така моментът остава фотография, но вече има няколко секунди памет около себе си.

Проблемът с онези 20 еднакви снимки от почивката

Най-човешкият пример в целия разговор обаче нямаше нищо общо с ISP, HDR или оптика. От Leica описаха сценарий, който вероятно почти всеки познава.

„Давате телефона си на партньора си на почивка и казвате: направи ми хубава снимка.“

Следват 20 кадъра.

„Накрая имате 20 снимки, заснети една след друга, казвате „Благодаря, после ще избера хубавата“ – и накрая тя остава някъде във вселената на галерията ви.“

И после идва шегата:

„Това е добре за приятелите ни от Google, защото трябва да си поръчате повече cloud storage.“

Забавно е, но зад шегата има реален проблем. Смартфонът направи фотографията толкова евтина и лесна, че спряхме да избираме момента. Вместо една снимка правим 15. После още 15. Някъде между тях вероятно има страхотен кадър, който никога повече няма да погледнем.

Live Moment е технологично решение именно на този човешки навик – телефонът да съхрани няколко секунди около момента и после да ни позволи да намерим точния кадър.

Всъщност Xiaomi позволява и обратното. Ако вече сте заснели видео и откриете подходящ момент вътре в него, част от видеото може да бъде превърната в Live Moment.

Един стар фотографски въпрос с нов отговор

И тук партньорството между Xiaomi и Leica става по-интересно от поредния надпис върху камера модула. От едната страна имаме компания, произлязла от класическата фотография – свят, в който фотографът избира експозицията, фокуса, момента и приема, че не всичко на снимката трябва да бъде идеално видимо. От другата е смартфон индустрията, която разполага с огромна изчислителна мощ и от години се опитва автоматично да премахва почти всяко техническо несъвършенство.

Срещата между тези два свята поражда странен резултат. Все повече технологии се използват не за да направят изображението още по-ефектно, а за да го накарат отново да изглежда естествено. Все повече изчислителна мощ е необходима, за да изглежда снимката сякаш компютърът се е намесил по-малко. А в същото време същият този телефон получава генеративен AI, способен да създава неща, които никога не са били пред обектива. Може би затова въпросът вече не е кой смартфон прави „най-хубавите“ снимки. По-интересният въпрос е друг:

Колко от реалността искаме камерата да остави непокътната?

Leica изглежда има отговор. Понякога небето не трябва да е още по-синьо. Понякога сенките трябва да останат сенки. И понякога една снимка не е по-добра, защото виждаме повече в нея. Понякога е по-добра точно заради това, което не виждаме.